Историите за това свещено място се пазят в легендите на местните:
В южните склонове на хълма, в непосредствена близост до вековна гора съществували мъжки християнски манастир „Св. Троица“ и женски манастир – „Св. Анастасия“. В двора на мъжкия манастир бил погребан заточеният от търновските боляри отец Теодосий, игумен на Преображенския манастир. На около 800 метра югоизточно от манастира съществувало малко селце на българи християни, отшелници, избягали от своеволията на болярите. Това селце турците наричали по-късно Теккекьой.
След покоряването на местното население и ликвидирането на духовната му крепост е трябвало да се изкорени и култът към българския светец отец Теодосий. Споменът за него бил съхранен векове след смъртта му. Българи – християни от околните села се стичали на поклонение, а на деня на Света Троица правели молебен за дъжд.
Сред местното население (турци и българи) живее и легенда, която разказва как по турско, турският военнослужещ Гаази баба пада ранен в района на село Кормянско. Българският овчар Вълко му помага да оздравее, а впоследствие двамата се побратимяват. И двамата са погребани на Ряховското теке. За турчинът е вдигнато тюрбе, а Вълко е погребан недалеч – на място, което открай време наричат Черковището, точно там където някога имало християнски храм. Днес единственият знак, който напомня за някогашната християнска обител е гробът на Велко, отбелязан със стар каменен кръст и оброчище.
Друга легенда разказва, че Гаази баба, чието истинско име е Балабан Мехмед ефенди притежавал лечителски способности и бил закрилник на хората от цялата котловина, които го почитали като светец. След смъртта му, в негова памет е изградено тюрбе (гробница), както личи от сведенията на регистър на вакъфски имоти в кааза Селви (Севлиево). Това е станало през 1275 г. по Хиджра, което означава 1858-1859 г. Седемстенната гробница е построена по древна персийска традиция, чиито наследници са алианите в България.
Това е едно от свещените места в България, които събират заедно хора от всякаква вяра. В наше време, всяка година в два последователни неделни дни, на „Черковището“, край гроба на Велко и в тюрбето на Гаази баба се събират заедно мюсюлмани и християни и правят курбан.
