Дали, търсейки необичайни места в интернет, сте били неустоимо привлечени от селото, или някой вятър ви е довеял „случайно”, вие сте вече в Старо Стефаново. Отбили сте от шосето Ловеч – Троян и само след стотина метра сте спрели, омагьосани от чашата на два склона, прегърнала цялата прелест на Балкана – от Шипка и Бузлуджа до Марагидик, Ботев и Предела…
”Това е най-хубавата ми земя…” – казва точно на това място героят на Стефан Данаилов от „Хайка за вълци”. И вие прегръщате мястото, възторгнало толкова хора. И ставате част от пътя, който води към едно друго време – уж минало, а толкова живо и потребно.





