ОТВОРИХМЕ РАЗДУМКАТА В СТАРО СТЕФАНОВО!
Беше велико преживяване!
Не преувеличавам.
Правила съм стотици събития. Винаги свързани с българска памет.
Винаги съм се вълнувала.
Винаги съм правила всичко по силите си, за да стане най-доброто!
И сякаш винаги е ставало…
Но никога не съм била отборен играч.
Единак съм.
Търся сама, измислям сама, издавам, продавам, товаря, разчиствам, боря се сама…
Сигурно така съм измислена…
Този път не беше така.
Бяхме заедно и сбъднахме обща мечта.
Всеки правеше това, за което го бива и накрая се случи нещо прекрасно.
Разбрах колко е различно, когато има и други ръце, и други умове и нечия подкрепа.
За съпротивата, която срещнахме в селото, знаете. Разбира се, тя беше насочена предимно срещу мен. По-лесно е да очерниш познатото име, повече тежест има.
Но този път не се наложи да се боря сама. Бяхме заедно и в това.
Затова първо ще благодаря на Отбора, с когото заедно минахме през тежкото и дълго бягане с препятствия.
Благодаря на Незабрава Апостолова, Господин Добрев Минев, Иван, Anelia Koleva, Михаил Колев, Янко Тумбалев, Mariya Papaianopol и на Валентин Илиев!
Благодаря за доверието, търпението, вярата, доблестта и приятелството!
Какво се случи с местните?
Разбира се, че не дойдоха. В деня на откриването имаше рязък бум на високо кръвно, дископатия, летен грип, битови аварии и неочаквани посещения от роднини.
Но благодаря на тези, които посмяха да ми звъннат по телефона, за да кажат кратко : „Ти ще разбереш… На добър час!“
И накрая ще благодаря на всеки, който се вдигна да дойде в едно малко село, за което до преди година почти никой не беше чувал. Дойдоха хора от Добрич, от Видин, от София, от Варна, от Бургас, от Русе, от Сливен, от Плевен… Дойдоха!
Не ни се вярваше, че ще дойде толкова народ.
И онази подписка, която няколко местни скалъпиха и принудиха други местни да подпишат, изигра своята положителна роля. И викна много от тези хора, за да видят що е чудо станало и как е възможно толкова труд и надежда да срещне толкова лошотия.
Така че, пак ще напомня, че всяко зло е за добро!
В неделя, на откриването една жена ме дръпна накрая и каза:
„И ние като вас направихме Сдружение в нашето село. Взехме читалището и го ремонтираме, не беше работило 25 години. Но местните ни бойкотират, надраскаха ни портата, отровиха ни две кучета, четири дечурлига набиха сина ми, че бил от „новите“, заплашват ни… Бяхме на път да се откажем. Струва ли си да си сбъднал мечтата си да живееш на село и селото да те трови всеки ден… Даже преди месец обявихме къщата за продан. Обаче вие ни дадохте сили! Снощи се събрахме в къщи (пет човека сме) и решихме, че продължаваме! Защото ако не продължим, селото просто ще загине. Мъжът ми свали обявата за къщата и даже реши да вдига пристройка. Толкова съм щастлива!…“
И аз съм щастлива, Валерия! И ти обещавам, че всичко ще се нареди!
Това е.
Тепърва предстоят работа, промяна, усилия, трудности, малки победи.
Дали ще доживеем да видим Старо Стефаново китно, изчистено, със стегнати къщи и деца по улиците?
Не знам.
Но със сигурност сме причина за Промяна!
Нека я бъде!
И да бъде нов живот за Старо Стефаново!
С обич и благодарност, Розмари Де Мео
10 септември 2025г.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Днес имаше от всичко. И по много! Обич, радост, споделяне, възторг, възхита!
Делото на толкова сърца започна ПЪТЯ си.
Раздумката – мястото за посрещане, упътване, …раздумки. Мястото на духа и дъха на Старо Стефаново. И на всички, които идват с добри очи, топли сърца и блага дума.
А днес те бяха десетки. Различни. Шарени. Отвсякъде.
Пътували. Задъхани. Развълнувани.
За да споделят радостта и обичта ни.
Рядко не успявам да намеря най-точните думи. Но днес ги замениха най-чистите сълзи. Най-грейналите усмивки. Най-свидните хора.
Благодарим на всички, които повярваха в делото на Нов живот за Старо Стефаново . Винаги сте ни добре дошли!
И в Раздумката, и в Средище на българска памет !
А днешният ден — той ще си остане НЕЗАБРАВим! Защото всички го направихме такъв!
Незабравка Апостолова
07.09 2025г.
