На 10 юли публикувах документален разказ със заглавие ЧЕШМАТА. В него разказах как в Архитектурен резерват Старо Стефаново, където живея, регистрирахме Сдружение. Събрахме се, за да измислим какво да направим, за да живее това приказно място, потънало в разруха и забвение. Разказах и как съборихме една от старите социалистически бетонови чешми и иззидахме нова, каменна – да приляга на Резервата.
Разказах за огромното въодушевление и работа на около 30 човека заети да чистят и подготвят терена, и да иззидат чешмата.
Разказах и друго – как това вълнение срещна съпротивата на шепа местни.
Споделих болката и разочарованието си от старец, когото много обичах и неговите тежки думи към хората, съграждащи нещо красиво. Публикувах тези думи, сменяйки името на стареца.
Първо – за да не бъде нападан.
Второ – от срам пред онези, на които съм разказвала приказки за него.
Защото се оказа, че приказката има и друго лице – тъмно и страшно лице, което твърде дълго отказвах да видя!
След публикацията ми, седем човека избухнаха.
Не, не заради стареца, той е един от тях, но беше само инструмент, който използваха.
Избухнаха заради Новото!
Новодошлите си позволиха да направят нещо ново. Някой пипна това, с което са свикнали. Някой, който не е от техните.
На всичкото отгоре този някой започна да бърка и в топлото блато и неизбежно извади натрупаната с години тиня на зависимости и кокошкарски злоупотреби.
И страха, глупостта и невежеството обявиха „война“.
Начело на тази „война“ застана „праведният гняв“ на трима човека, които наричаме Черната троица.
Първо – заради нелепата показна религиозност на хора, жадуващи социализма да се завърне.
Второ – защото от години са в дъното на всички страшни сплетни в селото.
И така следва разказ със заглавие: Вещицата срещу Черната троица!
Би могло да звучи като приказка, ако не беше просто класически третостепенен селски водевил.
Показателна е равносметката от „сраженията“само за три месеца:
От страна на Сдружението, към съответните органи са пуснати следните писма, молби и сигнали:
– Писма към четири институции относно разрухата в АР Старо Стефаново.
– Молба за съдействие към три институции относно събиране и публикуване на база данни и архив на всяка къща – паметник в селото.
– Молба за съдействие за изготвяне на публичен указател с всички права и задължения на собствениците на къщи – паметници.
– Сигнал за нарушения в режимите на опазване в защитената територия
– Сигнал за незаконно, обществено видео наблюдение в селото
– Сигнал за дългогодишно незаконно ползване на ток в училището
– Сигнал за дългогодишно незаконно ползване на вода в училището
– Сигнал за многобройни проблеми в училището, натрупани през годините
– Писмо относно повторно учредяване на безвъзмездно ползване на училището на Фондация „АР Старо Стефаново“ за десет години, след първи неуспешен опит.
Всички писма, молби и сигнали на Сдружението се отнасят до административни потребности и нарушения, касаещи обществения интерес.
Черната троица и малката им вярна армия, обаче, започна да пуска сигнали само от частен характер, насочени единствено срещу семейство ми:
– за тормоз на „безпомощен възрастен човек“.
– за заплахи за убийство на същия
– за заплаха от публично разобличаване на психическо домашно насилие на същия към съпругата му
– за незаконно пускане в експлоатация на къщата, в която живеем вече пет години, единствената в селото, реставрирана по всички правила.
– за „твърде висока“ част от къщата, която след пет години се оказа, че пречи на съседите.
– за конструктивни нарушения на същата къща, която реставрирахме по всички законови изисквания
– за конструктивни нарушения на къща, която започнахме да реставрираме това лято по всички законови изисквания
– 6 СИГНАЛА (очакваме и още)!!! за вдигане на шум между 14.00 – 16.00ч., докато реставрираме паметник на културата, бързайки да изпреварим есенните дъждове. В село, където постоянно има селскостопанска и строителна работа, това наистина е нечуван сигнал!
– и разбира се за ЧЕШМАТА, чиято красота взриви „старите“ това лято.
Имаше и две посегателства на портата на дома ни.
След осем години в Старо Стефаново се наложи да сложим видео наблюдение на имота си.
Казаха ми в селото, че обвинението, което ми отправя Черната троица зад дуварите е „Тя прави каквото си иска!“ . Да видим какво е то за осем години:
1. С любимия ми човек сбъднахме най-голямата си мечта! Ремонтирахме и реставрирахме къща – паметник на 160 г. по всички правила на Закона за културното наследство. За първи път в Резервата (и региона) някой направи подобно нещо.
2. Създадохме СРЕДИЩЕ НА БЪЛГАРСКА ПАМЕТ с училище.
3. В Резервата започнаха да идват повече посетители.
4. Изциклихме пода на църквата, който в момента изглежда прекрасно.
5. Поканихме два пъти самодеен театър, на който хората ( и местни и гости) се радваха много.
6. Започнахме да реставрираме поредна къща – паметник на културата, необитаема от 35г..
7. Събрахме още съмишленици и регистрирахме Сдружение в обществена полза за възраждане на Резервата.
8. Направихме представителен сайт на Старо Стефаново – първият в страната, в който има архитектурен архив и помагало за собствениците на къщи – паметници.
9. На мястото на грозна бетонова чешма вдигнахме нова – със суха зидария. За да е достойна за Резервата и да пази стария занаят.
Абсолютно е права и Троицата и четиримата ѝ последователи – правя това, което искам! И това, че не съм сама, ми носи огромна радост и удовлетворение!
Сега ще се обърна само към тези седем човека, които „воюват“със семейството ми, застрашени от действията на Сдружението:
Дами и господа, това, което пропускате, опитвайки се „да изгоните вещицата от селото“ е следното:
Безкрайно обичам работата си и в името на каузите си съм водила доста тежки битки със сериозни неприятели. Спечелила съм 99% от тях, защото спазвам три основни правила:
1. Не влизам в битка без написано домашно.
2. Спазвам стриктно законите, за да не съм уязвима.
3. Поддържам съвестта си чиста.
Недостойната лична битка, която водите със семейството ми, ще приключи според закона. Ще изчакам колкото е нужно, за да излязат всички резултати от всякакви прокурорски преписки. Ще понеса наказанието от всеки от тях, стига да има определено такова. Всеки сигнал, прекратен поради липса на основание, ще бъде причина за съдебно дело, което ще преценя дали и как да водя.
НО ДОСТОЙНАТА БИТКА ЗА ПРОМЯНА В СТАРО СТЕФАНОВО ТЕПЪРВА ЗАПОЧНА и за мен си заслужава всяко препятствие.
„Войната“, която обявихте не е моя война. Нито на Сдружението. В нея няма кауза, няма армия, няма правила, няма достойнство, няма съграждане. Има страх, кокошкарство, малоценност, неграмотност, мъст, гузна съвест и долнопробни сплетни, родени от огромна заблуда – че селото е ваше.
Огледайте се! Навсякъде в околността се знае, че в Старо Стефаново живеят 35 човека, воюващи помежду си от години!
„Вашето“ село тъне в разруха. Буренясало, мръсно, с разбити улици, с пресъхващи чешми, с необитаеми рушащи се къщи, рушащо се училище, рушаща се сцена, затворена библиотека, с изтрита памет, без млади хора, без посетители, лишено от бъдеще!
Защо го допуснахте, нали ви е родно и скъпо? Та това е Архитектурен резерват!
За три години паднаха пет постройки! ПЕТ!
А колко къщи паметници полека коленичат, докато не рухнат каменните покриви. Те са вашите къщи, строени от дядовците и прадядовците ви! Защо не ги оправяте? Защо не ги продавате? Защо поне не оправите документите им, че да имат някакво бъдеще?
Знам отговора, чувала съм го многократно: „Вода не ще, хляб не ще, да стои! Пък като не ще да стои, да пада!“
Колко пъти съм го чувала…
Колко пъти ме е разтърсвал въпроса „Как е възможно да оставиш родната си къща да рухне?!“
И колко пъти съм стисвала зъби, поглеждайки с омерзение към оръдието, което ви е първа ценност. Оръдието, което „с връзки“ сте взели, гордо сте сложили в двора на църквата, излели сте му бетонов постамент и сте го насочили да гледа към училището. В памет?!?!
Ех, каква страшна емблема е то! И колко страшно ми стана, че на 9 септември поднесохте цветята си там. А не на паметника на загиналите…
Пред очите ми е и онази глава на Георги Димитров, която стърчи в рухналата къща на скулптора – герб на минало, по което толкова жалеете…
Грижа ви е само да се чуе кой какви пари е дал за църквата и за курбаните!
Какво изкупвате с новите лъскави пейки, златните нелепи свещници и десетките агнета, заклани за здраве? Нима те ще изправят „вашето“ село на крака?!
Не, хора! Селото не е ваше! Нито е наше!
То не е обикновено село! И не случайно е със специален статут на защитена територия!
То е носител и пазител на българска красота и възрожденска памет.
И е на всеки, който иска да го види, да работи в него, да вдиша родното, завърнал се от чужбина, да го нарисува, да му напише песен, да си купи къща, да доведе децата си и да продължи живота му.
Затова „новите“ си имаме цел – Старо Стефаново с нов живот!
Поканихме ви да работим заедно.
Отказахте.
Решихте да воювате.
Уверявам ви, никой не се интересува от буря в чаша вода! Нито от тинята в селското блато.
Продължаваме без вас, с всеки, прегърнал целта ни.
И никак не е нужно някой да е родом от селото или да живее в него.
Нужно е само да му е важно!
На „старите“мога да кажа само това:
Дано онази мъдрост, с която се слави старостта, огрее и стопли умовете ви!
Навреме!
За всеки достигнал до тази страница по един или друг начин! Родом съм от Троянския Балкан, от едно друго село. За Старо Стефаново не бях и чувала. Озовавайки се тук, пред мен се разкри едно невероятно място! Едно скрито кътче от рая, спокойно, тихо и красиво. А тези къщи, ах тези къщи! Щастливец е всеки, който би могъл да им се наслаждава, живеейки в някоя от тях…Само едно ще ви кажа-будни, смели и упорити хора като тези създатели на фондацията ни трябват в повече и не само в Старо Стефаново. А Вие, ако имате възможност, идвайте и се радвайте на това приказно място. Много е зареждащо!
Поздрави,
Нина