Враца милата. Враца, родната. Мили ми Рогулят и Трапища, Ратът и Присоето, Дълбок дол и Заногите, Бальово бърдо и Кичур, Шамакът и Га- валджият. Мили ми дългите упойващи врачански вечери, рополенето на Усоин дол, шумоленето на букака в Усоето, вечеринките и забавите в чита- лището. Мили ми роднините и приятелите.

Пръснали сме се из България и по света по-хубав живот да търсим. И го понамериха някои, но пак се връщат, че тук им било най-хубаво. То ня- кой да е видял като е ходил по света друго такова село, закътано в полите на усоето между два дола и така запазено, сякаш времето в него е спряло, с накацали една над друга сиромашки, но самобитни по хубост. Каменно- дървени къщи покрити с големи каменни плочи.