Кратка история

”Това е най-хубавата ми земя…” – казва точно на това място героят на Стефан Данаилов от „Хайка за вълци”. И вие прегръщате мястото, възторгнало толкова хора. И ставате част от пътя, който води към едно друго време – уж минало, а толкова живо и потребно.
Влизате в селото и вече сте на мегдана. И какво? Откъде да започнем, какво да видим? Накъде да тръгнем? Какво и откъде да научим за Старо Стефаново?
Всъщност Старо Стефаново е името на архитектурния резерват, за какъвто през 1982 г. е обявена старата част на с. Стефаново. Самото село е разположено на Микренските възвишения на 20 км южно от Ловеч. Историята му се губи назад в онези столетия, за които писмени паметници няма. Но в землището на Старо Стефаново има местност Градище, където се предполага че са били първите поселения и чието име, водещо към времето на траките, означава крепост. А градежа на тракийски крепости в Балкана е в периода VI – I век преди Христа.
Съществува мнение, според което предишното име на селото Вратца идва от  VRATDIZA, което се произнася като ВРАТДИЦА или ВРАТИЦА, е именно от тракийски времена и е образувано от два корена – VER-/извор/,  -AT-/при/ и  -DIZA/крепост/, което ще рече „крепостта при извора”. Всъщност името Вратца логично води и към своеобразната естествена „врата”, образувана от Копитото и Гарвана (Микренската и Севлиевската предпланина).
Най-ранните писмени сведения за Стефаново са от края на XV в. и са отбелязани в книгата „Опис на Никополски санджак от 80-те години на ХIV век” на видния османист Румен Ковачев.
В края на XVI век селото е опожарено от турците. Къде са се заселили избягалите след опожаряването не се знае, а новото поселение на сегашното село е образувано след 1686 г. вероятно от сърби и жители на съседни села. Повечето врачени са били войнугани (войници и служещи в обоза) и дервентджии (пазачи на проходите), което им издействало известни облаги от страна на турците като правото да владеят наследствените си земи.
Според местна легенда старото село се е намирало на изток от днешния АР Старо Стефаново в местността Селището, като разселването от там започнало поради чумна епидемия. Не е ясно за коя епидемия става дума – дали от 1825 г., или от 1795 г., или по-рано, т.к. чумни епидемии по онова време е имало през 30-40 години.  Новото поселение било разположено между сегашните Селищен дол и Усоин дол, тъй като оцелелите вярвали, че водата на двете реки спира чумата. Жителите на селото заживели по родове в махалите Горни край, Средока, Рогулят, Мегданът, Церът, Червен бряг и Долни край. Според спомените на старите, които по същността си също са легенди, първото поселение е около Церът. Името на махалата идва от две вековни дървета – светилища . Преди да се построи черквата в селото, около тях хората са палели свещи, правили са молебени и курбани. На широко място над махала Церът, наречено Поляната, всяка сутрин се събирали говедата. Пак там всяка неделя всички се хващали на хорото, а след време хората се играели на мегдана около църквата.
За вода се ходело на чешмата, а чешмите в Стефаново са много – Бекярка, Явор, Селската (до моста в центъра), Шипка, Резя, Гарибска, Коламанка, Никовската, Бояджийска, Наповите, Поповия кладенец…
Ако нашето село ви стане интересно и някак почувствате, че има нещо, което да ви дърпа да дойдете пак, прочетете още. Тук можете да намерите книгата на даскал Гено Карпулски за Старо Стефаново, както и „Ние, Врачените“ на Иван Павлевски.
А сега, добре сте ни дошли!
Много има за гледане от всичко.
Има и красота, и памет и забрава, и надежда…
Вземете си от това, което най ще легне на сърцето ви!