Намира се в горния край на Резервата, на ул. „Резя“13.
От мегдана се тръгва нагоре по стръмното, по ул. „Иван Вазов“, като вляво остават църквата и училището. Първата пресечка в дясно, при къщата със сини врати и прозорци, по макадамов път, ще ви отведе направо там!
Къщата отваря за посетители
събота и неделя, 10.00 – 13.00 и 16.00 – 19.00ч.
И при предварителна заявка на rozmaridemeo@gmail.com
Собствениците запазват правото си да не спазват обявеното работно време
поради нужда от време за пътешествия и лична свобода!
По време на събития, къщата не отваря.
Вижте програмата!
Къщата е построена в периода 1850/1860г. Регистрирана е като недвижима културна ценност, известна като „Гарибската къща“ (името на този Стефановски род идва от турски „garip“ – странно, необичайно).
Къщата представлява единствен по рода си в района „архитектурен ансамбъл”, в който под общ каменен, дъгообразен покрив са събрани жилищна и селскостопански постройки, опасващи кокетен вътрешен двор. Местните са я наричали „Манастирчето“ и разказват, че на мегдана пред нея се е извивало Гергьовденското хоро.
След смъртта на последните собственици, къщата остава необитаема в продължение на 45 години, което я довежда до тежко състояние. От 2017г. година има нови стопани, които я съживяват.
Проектът за реставрация и реконструкция на СРЕДИЩЕ НА БЪЛГАРСКА ПАМЕТ печели първа награда на съюза на архитектите. Според НИНКН целият архитектурен ансамбъл е единственият в района, запазен по автентична технология и съхранил изцяло същинския си, старинен облик. Основният реставратор на къщата е Валентин Илиев.
„СРЕДИЩЕ на българската памет” съществува благодарение на всички българи, купили, прочели и обикнали книгата „Стопанката на Господ” – сказание и требник на българската народна вяра!
